Anna.bg
След 50-те
23 юни 2015

Живот на промоция, или молитвата на една жена

2 446
0
Живот на промоция, или молитвата на една женаНемил и недраг е днешният български пенсионер. Родителите ни и особено техните родители имаха по-добра съдба, защото, ако нямаха пари, имаха селски къщи с дворове, градини и ниви, където отглеждаха най-необходимото за изхранването на семейството и на животните.

На село
До към 6-годишна възраст са ме гледали баба и дядо на село. В предния двор на къщата имаше цветя и овошки, в задния двор – овошки, царевица, тикви. Имаха няколко ниви – една с житни култури и люцерна, друга с дини и пъпеши. Имаха и място, близо до реката, засято със зеленчуци – домати, краставици, пипер, картофи, боб, лук, чесън, люти чушлета. Отглеждаха и животни – прасета, овце, кокошки, кози. Баба предеше, плетеше, имаше стан и тъчеше черги, платове, от които шиеше дрехи, спално бельо и всичко необходимо за къщата и хората. Правеше си сама сапун – за къпане, за пране, за миене на съдове.

Трудно беше на баба и на дядо, защото трябваше да се трудят от ранни зори до късно вечерта. Трудно, но си имаха всичко най-необходимо без консерванти, без оцветители, без стабилизатори, без химикали. Нищо че пенсиите им бяха малки, наричаха ги земеделски и стигаха да си купят захар, да отидат до големия град при деца и внуци, за свещи и газ. Всичко, което имаха, не беше много, а толкова, колкото да се изхранва голямото семейство (четирима синове, внуци). Нищо от това, което произвеждаха, не продаваха. Беше си за тях. Всичко обаче остана в миналото.

Подобна е била съдбата на много днешни пенсионери. Но нещата се промениха и сега са съвсем различни. Няма ниви, няма овошки, няма прасета и кокошки, защото живеем в градове и полската работа не ни е позната. Храната си набавяме от пазара и от магазина.

По-бедни сме от предишните поколения
Днес сме по-бедни от нашите родители, които живееха и работеха в градовете, и особено от техните родители. Защото имаме само една пенсия. И в такава ситуация са милиони български пенсионери. Според статистиката тази година за Великден добавка от 40 лв. получиха 1 230 000 възрастни хора, чиято пенсия е под 286 лв. Пак според статистическите данни това са 56,4 на сто от общия брой на пенсионерите в България. От тях близо 700 000 души живеят с по-малко от 100 лв. на месец. А колко са хората, които получават около 200 лв., няма данни. Няма, но е сигурно, че са много.

А дали някои от управниците ни, или от бизнесмените, банкерите, може да си представи да живее с 200 лв. на месец? Съмнявам се. 200 лв. са им парите за деня. И как ситият да повярва на бедния? Ами никак. Затова и всичко, което се случва в България през последните 25 години, не е насочено към обикновения българин, а още по-малко към пенсионера, а към самите управници и компания и техните приближени обръчи, кръгове... А истината за по-голямата част от пенсионерите в България е, че не на ръба на оцеляването, ами в самата пропаст са. Това обаче ги е превърнало в магьосници – от нищо нещо да правят, т. е. с малкото, с което разполагат, да се хранят и да си плащат сметките за ток, вода и др.

Още малко статистика
По информация от българските медии от 1 юли 2015 г. минималният размер на най-масовата пенсия - за осигурителен стаж и възраст, ще се увеличи с 2,94 лв. и ще стане 157,44 лв. Статистиката на НОИ показва, че толкова пари получава всеки четвърти пенсионер, или общо около 540 000 души.

Неотдавна по време на дебат, свързан с пенсиите и пенсионната реформа, народен представител подчертава, че минималната пенсия в България е по-ниска от редица страни в Африка и Латинска Америка, че средната месечна издръжка на един затворник в България е 1300 лв., а издръжката на едно бездомно куче в София е 300 лв. (иска ми се да бъда куче!).
Минималната пенсия в Гърция, която се прочу с финансовата си криза в последно време, е 486 евро, а минималната пенсия в България след 1 юли 2015 г. ще е 80 евро.

Коментарът, както се казва, е излишен, цифрите говорят сами за себе си.

Промоциите в хипермаркетите
Промоциите в хипермаркетите е многолика тема и много важна за драгия български пенсионер. И може би са за заблуда, защото се правят не за тези, които купуват, а за тези, които притежават магазина – видите ли, ние мислим за народа, ние предлагаме стоки на ниски цени. И като го чуеш 10 пъти, започващ да вярваш, че е така. На това и разчитат собствениците на подобни магазини в рекламите по националните телевизии.
Напоследък е модно да се подчертава, че еди кой си хипермаркет подкрепя българското. Производителите си знаят колко им струва тази подкрепа, но ситуацията ги принуждава да правят какво ли не, стига да си продават стоката.

Друга тема е доколко стоката, обявена за промоционална, е годна. Скоро например в кварталния хипермаркет имаше череши на промоция. Ама какви череши – и прасето няма да ги яде, защото не ставаха, бяха загнили. И портокали се е случвало да купувам – от купчините плодове едва 7 избрах, по един за всеки ден (беше през зимата).

В четвъртък, петък и събота – пиршество
В повечето хипермаркети промоциите се обявяват в четвъртък или петък и по-рядко в понеделник и траят една седмица. Хубавото е, че можеш да сравняваш цените и да избираш продуктите на по-ниска цена и с по-добро качество. Има разлика в промоциите. Например по едно и също време в един магазин грейпфрутите с намаление струваха 1, 49 лв., в друг – 1,29 лв., в третия – 1,19 лв. Разбира се, че ще предпочетете най-евтините. Всички са внос от една и съща държава и няма разлика в качеството им. Така е и с бананите, мандарините, портокалите, кивито, ябълките. А през лятото разнообразието е голямо. Тогава и по пазарите цените се движат нагоре и надолу. И стига човек да има време, а пенсионерът отделя часове за „разузнаване“ на обстановката, можеш да си купиш добра стока на добра цена. Същото се отнася и до други необходими продукти – сирене, кашкавал, мляко, месо, олио, сапуни, шампоани, перилни препарати.

Ако си харесал нещо и то е свършило, можеш да си го купиш в понеделник, вторник или сряда, докато още трае промоцията, и така да се заредиш с продукти и за следващата седмица.

Така че в четвъртък, петък и събота настава истинско пиршество.

Моята молитва
Господи, където и да си – на небето, в храма, в сърцето ми, в душите на майка и татко, на баба и дядо - моля те да бъда здрава, защото няма пари за лекари и лекарства.
Нека да не се разваля хладилникът, защото няма пари за нов!
Нека не се разваля телевизорът, готварската печка, компютърът, защото няма пари за нови! Нека и гардеробите, които са ми наследство от майка и татко, да са здрави и да ги използвам, докато съм жива. Да не се променя теглото ми, за да не се налага да си купувам нови дрехи. Е, вярно, няма пари за кино, театър, концерт, дори и за книги. Признавам си, купувам си все още нови книги, но те са за сметка на нещо, най-често на храната. Забравих и екскурзиите извън България. Уикенд в най-близката държава – съседна Турция например, е долу-горе колкото месечната ми пенсия. Но нали все пак имам телевизор и интернет! И на това съм благодарна, Господи!

Господи, където и да си, нека България да не приема еврото, защото ще стане страшно. Всички цени ще се вдигнат двойно. И ще настане мор - глад, студ, болести. И сега положението не е розово, а тогава... Но не мисля за такива работи обаче.
Автор: Олга Боева
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.