Anna.bg
Споделено
14 юни 2015

Аз, монахинята

3 024
0
Аз, монахинятаОще от малка мечтаех да стана монахиня. Манастирът се виждаше от терасата на нашата къща и неудържимо ме привличаше. А монахините в бели одежди ми се струваха възвишени и недостижими създания, от които ме беше малко страх, но исках да бъда като тях.

Имаше една млада монахиня, при която оставах понякога. Тя ми показваше килиите, учеше ме да се моля в църквата на манастира, водеше ме в манастирската кухня, където заедно с другите монахини приготвяше обяда, а аз помагах с каквото мога. Тишината и спокойствието, които царяха в манастира, ме опияняваха. Случваше се да срещна понякога майката игуменка и тя винаги ме погалваше по главата, черпеше ме с локум, а аз й казвах, че искам да стана монахиня. Тя винаги ми отговаряше, че трябва първо да порасна и да уча, после има време да отида завинаги в манастира.

Продължавах да гледам манастира от терасата и да мечтая, а годините вървяха. Учех се добре и с гордост показвах на майката игуменка и на сестра Лидия успеха си на края на всяка учебна година. На 16 години вече смятах, че съм готова за монахиня. Родителите ми имаха други планове за мен, но се съгласиха да ме придружат да говорим с майката игуменка. Тя отдели от времето си, изслуша ме, погали ме по главата, също като в детството, и после каза, че първо иска да ме види завършила образованието си. Бях разочарована, но тя ми каза да ходя да разговаряме винаги, когато искам. Прибрахме се в къщи.

На другия ден заминахме на почивка на море. Предприятието, в което работеше майка ми, имаше бараки близо до морския бряг и работниците се ползваха с големи отстъпки. През деня ходехме на плаж, а вечер се събирахме с станалите колеги на майка ми. Така се запознах с Велко. Беше с две години по-голям от мен. Още щом го видях и нещо в сърцето ми трепна. Беше красив, строен и вечно усмихнат младеж, изключително културен и възпитан. Родителите ни се познаваха, така че нямаше проблем да излизам с Велко. Той ме водеше до морския бряг и заедно гледахме лунната пътека. Беше много романтично. Харесваше ми да съм близо до него. Толкова ми беше приятно, че се грижи за мен. Намяташе ме с якето си, за да не ми е студено и този жест много ми харесваше. Чувствах го все по-близък.

Неусетно се влюбих в него и се чувствах странно, нали исках да стана монахиня. Бях объркана. А когато Велко ми каза, че ме обича и ме целуна за пръв път, вече съвсем не знаех как да реагирам. Споделих с него детската си мечта. Велко помисли малко и после ми каза, че ако стана монахиня никога няма да можем да бъдем заедно. Знаех това, но като го чух от неговата уста, си дадох сметка, че не искам да го загубя. Седнах в скута му. Обвих ръце около врата му и го целунах. Той също ме прегръщаше и целуваше. Беше вълшебно. Когато почивката свърши и се прибрахме в града, побързах да отида и да разговарям с майката игуменка.

Заеквайки, й разказах, че съм се влюбила. Тя се приближи към мен и ме прегърна. Каза ми, че мога да помагам на хората по най-различни начини, не само като монахиня. Учи, учи и учи, така ми каза. И не ни забравяй. Така и направих.

Велко го приеха да учи право, по-късно аз записах същата специалност. Когато завършихме, се оженихме. Вдигнахме сватбата в манастира. Моите приятелки, монахините, ни благославяха. Игуменката ни подари подарък изработен ръчно от всички. Чувствах се на седмото небе. Сега двамата с Велко се грижим за манастирските интереси. Освен това помагаме с каквото можем на бедните и онеправданите. Не станах монахиня, но съм щастлива от решението, което взех, имам най-обичния съпруг, работа, която ми харесва, и се чувствам полезна на хората. Какво повече да иска човек.
Автор: Сребрина
Етикети: Аз монахинята
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.