Anna.bg
Споделено
10 юни 2015

Студентска любов

1 694
0
Студентска любовАко знаех, че като студент ще свалям мацка след мацка, нямаше да се опъвам толкова на нашите като ме караха да кандидатствам. Приеха ме с триста зора. Въобще не исках да ходя, но като видях какви парчета се бяха събрали в нашия курс и си промених мнението. Всички красиви жени на института сякаш се бяха събрали накуп, за другите бяха останали грозотиите. Мъжете бяхме малко и затова много бяхме вървежни.

Групата се оформи още първия ден и купоните започнаха. Мислех, че да живееш в студентско общежитие ще е гадно, а то излезе точно обратното. Завихриха се едни събирания, едно ходене от стая в стая и още първата нощ преспах с една колежка. На лекции много-много не ходех. Виж часовете по плуване не пропусках. Бях изкарал курс за инструктор по плуване и преподавателят ме викаше да му помагам. Изглеждаше, че никоя от състудентките ми не знае да плува и в басейна се натискаха да им показвам как се прави. Най ми харесваше да уча Жана, горнището й уж случайно все падаше, когато беше близо до мен. С нея добре се забавлявахме в басейна и извън него.

Най-лудите ми изживявания обаче бяха в общежитието. От 12-етажния блок, в който бях настанен, мъжете бяхме само на последните два етажа, а на другите - жени, жадни за любов, едва смогвахме. По едно време бях подкарал едни сексмаратони плюс пиене, плюс безсъние и доста отслабнах.

Като се прибрах да видя нашите, майка ми се изплаши да не съм се разболял и ме караше да съм прекъсвал, че да се възстановя. Казах й, че няма начин, много ми харесва да уча. На нея не можех да разкажа какви ги върша, но разказах на брат ми и той веднага се нави на другата година да кандидатства. Когато го приеха, двамата заедно ходехме по жени. Той обаче като стана втори курс и се отказа, хвана си една първокурсничка и се прехвърлиха задочно, после се ожениха. И продължих пак сам, имаше все още много необърнати камъни.

Имаше една млада асистентка. Много красива беше, но голям звяр - 90 процента от студентите бяха скъсани при нея. Много я харесвах. Зубрех само по нейния предмет. Влизах пръв в залата и излизах последен. Тя ме забеляза. Предложи ми да разработя един проект, щяла да ми помага. Точно това и чаках. На третия път, когато ме извика в кабинета си да ми „помага“, я награбих. Отначало се дърпаше малко, но после като започнахме и нямаше спиране.

Не бях имал такава жена след всичките, с които бях преспал. Мислех, че няма някоя, която да ме изненада. Тая обаче ми скри топката. Бях вече последна година, дадох си зор и успях да я навия да се оженим.
Сега друга жена не поглеждам, желая само нея. От женкар се превърнах в примерен съпруг. Понякога обаче ми е приятно да си спомням за лудите студентски години и за всички онези любвеобилни жени.
Автор: Александър Алексиев
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.