Anna.bg
Споделено
06 юни 2015

Тайната на стария дъб

1 920
0
Тайната на стария дъбКолегата ми и аз отидохме да поставим тръби в градината на един клиент. Къщата беше на майка му и тръбите бяха поддали от старост. Когато започнахме да копаем, старицата пристигна с едно столче и седна да ни гледа как работим.

Колегата ми винаги избираше по-лесната работа. Копаеше на равното, а на мен се падна частта, която минаваше през корените на стар дъб. Дъбовете бяха три - с огромни стволове и дълги корени, здраво впити в земята. Аз трябваше да копая по средата. Много беше изморително. Корените бяха толкова яки, че работата ми струваше огромни усилия. Напредвах бавно. Старицата не отделяше поглед от нас.

При един от ударите кирката удари върху нещо желязно. Погледнах внимателно - малка тенекиена кутийка. Кирката я беше пробила. Разрових с ръце и я извадих. Занесох я на старицата. Тя я хвана в ръце и цялата се разтрепери. После заплака. Започна да диша учестено и се изплаших да не й прилошее. Извиках на сина й да донесе вода, а ние с колегата я сложихме да легне на земята. Напръскахме я с водата, която донесе синът й, дадохме й да отпие една глътка и изглежда, че дойде на себе си. Когато се успокои достатъчно, за да може да седне, отвори кутийката. Вътре имаше един пръстен, който тя веднага постави на пръста си и една стара снимка. После старата жена започна да разказва историята на малката кутийка.

Ожениха ме млада. Мъжът ми Драган беше по-голям от мен с 20 години. Малко беше куцичък с единия крак и затова не се беше оженил досега. Кротък мъж беше, но не го обичах. Бях влюбена в Алекси. Беден беше той и затова нашите не искаха да ме дадат на него. Когато ме ожениха, Алекси се изгуби някъде. Нямаше родители и близки. Не беше казал нищо на никого. Повече от година не се знаеше къде е. После изведнъж се върна. Причакваше ме до чешмата и когато ходех за вода, можехме да се видим и да говорим. Разказа ми, че е спечелил пари, работил на един богаташ. Искаше да избягам с него. Аз бях на два акъла, хем ми се искаше, хем ме беше страх.

Една нощ се срещнахме тайно в тази градина и аз му се отдадох. След случилото се между нас Алекси каза, че не може да чака повече. Разбрахме се на другия ден да подготви всичко за бягството ни и да ми остави нишан - тази кутийка с пръстена вътре, щом я намеря и да тръгвам. Целунахме се и се разделихме. На другата вечер излязох да търся нишана, но нямаше нищо. Стана ми обидно. Помислих, че Алекси само си е играл с мен. Прибрах се вкъщи и цяла нощ плаках. А Алекси изчезна отново и повече никога не се върна.

Наскоро след оная нощ, когато с Алекси легнахме като мъж и жена, разбрах, че съм бременна. Да, сине, твоят баща е този мъж от снимката.
Това е и единственото ми дете. Драган беше добър баща. Ти, сине, беше на пет години, когато той се разболя и се залежа. Малко преди да умре, ми призна, че ни е подслушал с Алекси като правим планове за бягство и когато той донесъл нишана, Драган го взел и го скрил. Не исках да те загубя, така ми каза. Не успя обаче да ми каже къде го е скрил и умря.
А аз цял живот се чудих какво ли щеше да е, ако бях избягала с Алекси, и нямам отговор. Но сега поне, след като се намери кутийката, мога да умра спокойно. Една молба имам само: в ковчега при мен да я сложите, поне на оня свят да сме заедно.
Автор: Александър Алексиев
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.