Anna.bg
Домашни любимци
19 май 2015

Митове и легенди за кучетата

3 094
0
Митове и легенди за кучетатаВ продължение на много столетия произходът на кучетата е бил свързван с висшите сили, а самите животни били обожествявани. Може би защото човек е наблюдавал най-близките до себе си същества и поради скромните си познания за света смятал, че животните притежават разум, подобен на човешкия. Древните хора се впечатлявали от инстинкта на кучетата и от невероятната им вярност и приписвали всички тези качества на божествената сила, която водела животното. Кучетата се смятали за служители на боговете.

В Рим – пазители на дома и водачи в битките
Те пазели храма на Юпитер в Рим. Римляните принасяли куче в жертва на Марс, когато искали родилите се кученца да бъдат силни и свирепи, или на бойното поле преди началото на битката, за да вселят дух на храброст и непоколебимост сред войниците. Римският историк Квинт Курций Руф пише, че преди сражението за предизвикване на смелост сред войниците им показвали вътрешностите на принесеното в жертва куче.
А може би това е свързано с гадаенето по вътрешностите на жертвените животни?

С особена популярност в Рим се ползвали домашните кученца, които били любимци в къщите на патрициите до такава степен, че Гай Юлий Цезар веднъж попитал – да не би римските матрони да са престанали да раждат, защото предпочитат кученцата.

Кучета били използвани за военни цели в много страни. Например, персийският цар Камбиз при завоюването на Египет през 525 година преди новата ера пускал в битката мощните си мастифи. През IX век преди новата ера халдеите при нахлуването си в Южна Месопотамия обучавали своите кучета на бойно изкуство, надявали им метални нашийници с остри криви ножове. Кучетата били на такава почит, че техни изображения били поставяни върху монети, изобразявани във фрески и мозайки, възпявали ги и в песните си.

В древна Елада – страж към отвъдното
Някога крепостта Гагра имала нощен патрул от двеста кучета. Вечер ги пускали извън крепостта, те тичали по степта и при опасност започвали мощно да лаят, като давали знак на гарнизона.
Гърците почитали до такава степен кучетата, че им отредили място и на небесната сфера. С изгрева на най-ярката звезда в съзвездието Голямо куче – Сириус, при атиняните започвала Новата година.
Кучета стоели на стража пред много гръцки храмове. Те пропускали вътре само гърците и гонели чужденците.

Спасяването на Коринт
Според преданието елинските кучета спасили от враговете град Коринт. Петдесет кучета пазели цитаделата. В една от нощите, когато вътрешният гарнизон спял, край брега пристигнала неприятелска флотилия и на подстъпите към града започнала битка с кучетата, верни на своя дом. Хората пристигнали на помощ едва когато живо останало само едно куче по прякор Сотер. Неприятелят бил разбит и крепостта била спасена. Сотер получил като награда за храбростта си сребърен нашийник с надпис „Сотер – защитник и спасител на Коринт”. Издигнали му и мраморен паметник.

В Египет - част от семейството
Кучето се ползвало с особена любов при египтяните. Херодот разказва, че когато в семейството на египтянин умирало куче, всички от домочадието се потапяли в дълбок траур, в съответствие с обичая бръснели главите си и дълго време не хапвали нищо. Тялото на умрялото куче било балсамирано и тържествено погребвано на специално гробище (каквито имало в почти всеки град).

Египет силно повлиял върху културното развитие на Гърция. Гърците почерпили от египтяните и представата за подземното царство и живота след смъртта. Така Питагор, когато се върнал в родината си от Египет, съветвал близо до устата на умиращия да се държи куче, тъй като именно това животно е най-достойно да получи отлитащата душа и да съхрани добродетелите й завинаги. Според гръцката митология триглавият пес Цербер, с много змии на врата си, пазел изхода от подземното царство на Аид, за да не могат душите на мъртвите да се върнат в обществото на живите.
Пак там, в царството на Аид, край бреговете на свещената река Стикс живеели чудовищни кучета. Те били свитата на богинята Хеката, която блуждаела през безлунните нощи по пътищата и край гробовете. Хеката изпращала на спящите хора кошмари и тежки сънища. За да я омилостивят, хората й принасяли кучета в жертва.

В един от древногръцките митове се разказва, че Орфей, опитвайки се да върне любимата си Евридика от царството на мъртвите, омагьосал с пеенето си страшния страж Цербер. В друг пророчицата Сибила взела под покровителството си избягалия от разрушената Троя Еней и му помогнала да се спусне в подземното царство, като хвърлила на Цербер питка със сънотворна билка.
Кучето заема почетно място и във всекидневния бит на гърците. Заедно с човека то ходи на лов, живее у дома като страж или за удоволствие. Сократ например толкова обичал кучето си, че се кълнял в негово име. Философът Диоген, който живеел в бъчва, смятам бездомните кучета за символ да свободата.

Опашката на кучето – знак за одобрение
В съществуването на бог в образа на куче вярвали и различните племена в Етиопия. Те гадаели одобрението си за някое действие по въртенето на кучешката опашка. Колкото по активно се въртяла опашката, толкова по-богоугодно било действието. Ако кучето близнело човека, това се възприемало като велика милост от Всевишния, а злобният лай пък означавал явно недоволство.
И до днес папуасите от Нова Гвинея са твърдо убедени, че ако гръмне гръм, това е лаят на кучетата, които пазят царството на мъртвите.

Анубис – богът с глава на куче
Култът към кучето бил свойствен в древна Месопотамия, където тези животни били докарани от незапомнени времена от Тибет. В клинописни документи, датирани приблизително през четвъртото хилядолетие преди новата ера се споменава куче с четири жълти очи. Било му поръчано да пази моста, през който отивала в отвъдния свят душата на покойника.

Според поверията на древните египтяни кучето е важен елемент в погребалния култ към починалите. Кучето е пазач в преизподнята и спътник в задгробния живот на душите. В Египет богът на мъртвите Анубис е представен като човек с глава на куче или на чакал. Той съпровождал душите в залата на съда, където претегляли сърцето им (символ на душата) на специални везни, уравновесяващи истината.
Изображения на Анубис са съхранени по стените на погребалните камери и гробници. Статуята на този бог украсявала храмовете на Изида и Озирис и гробниците в катакомбите Ком ел Шугаф, едно от най-известните древни погребения в Александрия.
Център на култа към Анубис се смятал Кинополис – градът на кучето. Ако жител на друг град убиел куче от Кинополис, това се смятало за достатъчен повод да се обяви война.

Защо образът на кучето е свързан с такъв сложен и отговорен момент от живота на човека, като прехода в отвъдното? Може би защото в такава важна задача е необходима честност и неподкупност, а и особена любов към човека – все характерни качества за кучето. Или може би са го избрали по някакви други причини, известни само на древните хора? Засега отговор няма…
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.