Anna.bg
Притчи
11 май 2015

Притча за човечността

2 436
0
Притча за човечносттаРазказват, че веднъж, когато асирийският цар обикалял владенията си, видял жена с две малки момчета край нея. Те седели под едно дърво и плачели.

„Позор! Какъв цар съм аз, ако хората в моето царство плачат така горко”, — помислил си царят. Той заповядал да спрат колесницата и заедно с военачалниците си се приближил до жената.

— Защо плачеш? — попитал я царят. А жената, като видяла пред себе си самия цар и военачалниците му, се поклонила и казала:
— Ако аз бях царица, щях да помня своя дълг и нямаше да задавам такива въпроси.

Царската свита посегнала да я спре, но царят заповядал на жената да продължи и да каже самата истина. Той прегърнал синовете й и се заслушал.
— Славни и любими царю! Моят мъж беше войник в твоята велика армия и загина в бой. Сега няма кой да ни помогне. Децата ми останаха сираци и не знам как ще мога да ги изхраня. Когато пораснат, те трябва да заемат мястото на баща си.

Видял царят, че жената обича своя загинал мъж и своята родина, в името на която отглежда момчетата си, и заповядал да й дадат земя колкото поиска, а синовете й да бъдат отгледани с помощ от държавата.
— Слава на онази страна и на синовете й, които имат такива майки, — казал царят.
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.