Anna.bg
Музика
09 май 2015

Прощаването на славянката – един марш, свързан с България

4 223
0
Прощаването на славянката – един марш, свързан с БългарияМаршът „Прощание славянки” (Прощаването на славянката) е написан от кавалерийския щабен тръбач, а по-късно известен руски военен диригент Василий Иванович Агапкин (1884-1964) в град Тамбов, най-вероятно през есента на 1912 г. в началото на Първата Балканска война. (9 октомври 1912 - 30 май 1913). По време на войната страните от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) се опитват да отвоюват от Турция окупираните от нея няколко века по-рано балкански територии.

Обявяването на военните действия предизвиква бурна реакция в Русия. Вестниците съобщават за хода на бойните действия, публикуват призиви и възвания да бъде подкрепена каузата на християните от Балканския полуостров. Много руски офицери, войници и медицински сестри се записват като доброволци и се отправят по Варшавската железопътна линия в помощ на балканските народи. По това време Василий Агапкин е тръбач на VII-ми Тамбовски кавалерийски полк. Той пише музиката на марша под въздействие на всеобщата еуфория и го посвещава на жените, които изпращат мъже, братя и синове на фронта.

Мирът обаче не е постигнат и месец по-късно между България и бившите съюзници избухва Втората Балканска война, а година по-късно и Първата световна война.

Според една от другите версии мотивите на мелодията са свързани с песен от времето на руско-японската война "Ах, защо ни взеха войници". Според трета хипотеза Агапкин се е вдъхновил от марша на неизвестен автор от началото на 20 век "Мъка по Родината".

Маршът на Агапкин е създаден за военен духов оркестър и е без думи. Има няколко текста към него, които са писани по-късно.
В началото на Първата световна война (през 1914 или 1915 г.) по мелодията на марша е създадена песен на студентите-доброволци. По време на Гражданската война в Русия е изпълнявана по-често от бялата армия, а като „Сибирски марш” е била любимата песен на адмирал Александър Колчак. Самият Агапкин в Гражданската война е воювал на страната на червените. Но това е съдбата на песните – веднъж добили популярност, те придобиват собствен живот и не зависят от своите автори…

През 1937 г. със същата музика е написана полска войнишка песен "Зашумяха плачещите брези " ("Rozszumiały się brzozy placzące"), която по-късно около 1943 г. след промени в текста, става най-популярната партизанска песен на полската Съпротива.
Срещат се мнения, че маршът дълго време е бил забранен в СССР, но това се опровергава от факта, че в този период в страната са излезли няколко нотни публикации на марша, а през 1944 г. се е появил и на плоча.

Няма достоверни факти дали маршът се е изпълнявал на парада в Москва през ноември 1941 г., където диригент на оркестъра е бил Василий Агапкин. Не увяхва обаче легендата, че точно под неговите звуци бойците направо от Червения площад заминавали на фронта. Твърди се и че е изпълнен през 1945 г. на парада на Победата. Самият факт за възникването на подобни легенди говори за значимостта на този марш.

През 1957 г. маршът е използван във филма „Летят жерави”, където прозвучава в сцената на изпращането на доброволците на фронта на Втората световна война.

Маршът „Прощание славянки” получава световна известност и се изпълнява от военни оркестри в България, Германия, Австрия, Норвегия, Румъния, Франция, Швеция, Югославия и други страни. Той е и официален химн на Тамбовска област в Русия. С него започват парадите на Червения площад в Деня на победата над хитлерова Германия. Под звуците на „Прощаването на славянката” тръгват пътническите кораби по река Волга, потеглят влаковете по най-дългите железопътни линии в Руската федерация, международните железопътни линии в Беларус и излиза на морско плаване учебният ветроход „Седов”.
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.