Anna.bg
Зависимости
02 май 2015

Зависимост ли е виртуалната любов

3 347
0
Зависимост ли е виртуалната любовКак информационните технологии променят човешките отношения? Много неща се измениха изцяло, след като във виртуалния свят можете не просто да се срещнете и да поговорите с някого, но и от това да възникне връзка, да разцъфтят чувства, да се появи любов, пък макар и виртуална. От друга страна – историята вече познава случаи (в рамките на щастливите изключения), когато подобни отношения преминават в реалността, следва брак, деца и истинска, топла, човешка любов. Какви са обаче онези хора, които потъват изцяло в дебрите на интернет-запознанствата?

Според термините на специалистите е налице т. нар. шизоидизация на хората, тоест цялостно преминаване от реалността в интернет-отношенията. И както при всички отношения, става дума за различни хора и различни проблеми.

Степени на податливост
Първата категория са хората, които работят много, но печелят малко. Като правило те са със занижена самооценка и предпочитат да не напускат анонимността на интернет.

Втората група са хора от офисите, чийто живот е буквално подчинен на интернет – на работа те са в социалните мрежи, работата им е свързана с интернет, където имат различни начини на общуване – скайп, вайбър, фейсбук и куп други възможности за контакти.

В третата категория попадат хората с добри заплати, които са се потопили изцяло в работата си или в конкретен проект. Те са малък процент във виртуалния свят и особено във виртуалните любовни отношения, защото нямат време за такива неща. В интернет те търсят по-скоро новините, които ги интересуват и информацията, която ще им бъде полезна за работата.

Хората с малки заплати по принцип имат проблем да влизат денем в интернет, защото работата им не е в офис, нямат таблет, лаптоп или компютър, но напоследък вече намират изход – вземат си телефон с интернет.

Психолозите наблюдават интересни трансформации – как офисните работници се „срещат” в интернет пространството с хора, които имат интернет само в телефона си и започват виртуални връзки. Но не е много трудно да се разбере от коя порода е вашият събеседник – ако той е пред компютъра, може да пише нормално, да поставя препинателни знаци и да допълва смисъла със смайлчета. Ако обаче пише от телефон, всички тези детайли затрудняват – затова могат да липсват точки, скоби, а и съобщенията като цяло са доста по-кратки.

Кои са застрашени от виртуалната реалност
Хората, които се занимават с бизнес, трудно ще се поддадат на подобни илюзии. Те имат пари, имат делови срещи, постоянно нещо се случва в работното им всекидневие и времето и без това не им достига. Интензивността на реалния свят е достатъчна, за да не се налага да търсят виртуални връзки.

Хората с минимални месечни доходи обикновено ограничават ползването на интернет, защото месечният абонамент струва пари, а ако не се плати – край, излитат от виртуалния свят. Те често разчитат на свободен интернет около обществени сгради и публични места, седят по пейките на въздух… но от телефона кой знае какви любовни думи не могат да се напишат.

Най-силно подложена на потъване във виртуалните отношения група са „офисните” служители, защото едновременно с работата те могат да откраднат и време за общуване.

Защо се доверяваме на непознати
„Пазете се, момчета, от красиви мацки в интернета – не е изключено от другия монитор да ви гледа ухилен дядка с чаша бира в ръка.” В този интернет фолклор има много истина… В подобни случаи често става дума за зависими личности. При реалните отношения съществува любов между двама души, които обаче могат да са заедно, но и да бъдат пълноценни един без друг във всекидневните си ангажименти.

Има обаче любовна зависимост, при която от обекта, в когото сме влюбени, се изисква винаги да е до нас, без значение в реалния или във виртуалния свят. И точно тук елементът на доверието започва да се смесва със зависимостта. Човек казва: „Аз ти се доверявам, но ти също ми дай нещо насреща, колкото може повече”. Или „Разкривам ти всички свои тайни, а ти ще ме слушаш и ще ме съжаляваш.” Това е вид зависимост на личността, такива хора изискват внимание, многобройни обаждания, съжаление. Те например могат в рамките на 1 час 55 пъти да проверят дали любимият е пратил съобщение, дали е оставил пост в интернет.

Ето ви една напълно реална история от живия живот: Младо момиче си пише в интернет с младеж, който живее в друг град, връзката продължава почти две години, но за това време те нито веднъж не са се срещали. Често причина за такава продължителна виртуална любов е, че зад компютъра е не съвсем същия човек, за какъвто се представя. Момичето е качило в профила си снимки, прекарани преди това през фотошоп – изглежда стройна, жизнерадостна, весела. В реалността обаче тя е доста пълничка и са й трябвали две години, за да се доближи до този образ и най-после да поиска да се срещне с виртуалната си любов. И когато вече е сигурна в себе си, тя предлага среща. Оттук нататък историята прилича на много други. Той дава заден ход, изведнъж от неговия профил се появява някаква брадовчедка, която пише, че е претърпял катастрофа, че е в болница, а кога ще излезе оттам – не е ясно. Само помощта на психотерапевт помага на девойката да осъзнае, че отсреща може въобще да не е бил този човек, за когото тя е мечтала две години, че може дори да не го е имало, а да е нечий измислен образ. Когато човек е зависим, той бързо се предоверява и чрез това доверие се привързва към партньора.

Зависимите са податливи
Ако човек е самостоятелен, свободен от зависимост, той ще намери различни начини да прекара времето си, ще се наслаждава на разходка с приятели, ще иде на кино, а ако влиза в интернет – ще е просто да разгледа нещо, да прочете, да поиграе за релаксация някаква игра, а не да се прехвърля там с цялото си съзнание. Свободният от зависимости човек обича себе си, обича семейството и приятелите си и не му трябва един единствен измислен човек, с когото да се усамоти във виртуалния свят.

Ето още един пример – семейство, мъжът и жената работят в банка. Запознали се в интернет, оженили се. Минава година от сватбата, а общуването им продължава да е като преди това – по цял ден висят в интернет, общуват там, прибират се, вечерят, тя сяда с лаптопа си в спалнята, той седи в кухнята пред компютъра и си говорят виртуално. Появява се проблем – не могат да имат деца. Но дори за всеки умерено здравомислещ човек е ясно, че при това общуване няма как да се получи. Обясняват, че връзките в социалните мрежи изострят чувствата им, че така се обогатяват емоционално. Опитали да заминат на почивка, нарочно не взели компютрите си. Опитът обаче се провалил – на третия ден жената казала, че не може без интернет, че тези дни са изцяло изпразнени от смисъл. Това е сериозна зависимост, която пречи на реалния живот, казват психолозите.

Интернет крие детайлите
Когато, да кажем, млада жена прекарва цялото си време пред компютъра и си търси някого, в когото да се влюби – това е зависима личност. Тя може да е рошава, неизкъпана, облечена на две-на три, а в същото време да разправя на събеседника си как се е загърнала в копринен пеньоар със сексуално бельо под него. Онзи отсреща пък ще измисли друго – че седи пред камината си в кожен диван, докато реално е по къси гащи, с недояден сандвич в едната ръка и бутилка бира в другата. Това е начин да се доукраси реалността – онази, която всъщност не съществува, и на нейно място да се „сбъднат” виртуалните мечти.
Това може да е някакъв плюс, ако не се стига по-нататък в общуването. Но какви са гаранциите, че всичко ще спре дотам?

Още един реален случай. 28-годишна, неомъжена жена, с прилична работа и външност, но много самотна. В един момент решава да използва социалните мрежи, за да си намери гадже. Няколко дни устройва истински маратон по сайтовете, общува с куп иначе впечатляващи мъже, избира да се срещне с десетина от тях. Някои се оказват пълна противоположност на виртуалния си образ, други имат, меко казано, странности в поведението, трети са просто скучни на живо. Намира се и един свестен, според нейните критерии, с когото продължава да общува, но виртуалната любов преминава в реална. Може би това ще бъде едно от изключенията, за които споменахме в началото на този разказ…
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.