Anna.bg
Домашни любимци
01 май 2015

Самоед - усмихнатото полярно куче

6 301
0
Самоед - усмихнатото полярно кучеДа започнем от това, че странната дума самоед няма нищо общо с това куче, нито пък с неговите гастрономически пристрастия. Самоед е чисто северна руска порода, която е била почти изгубена и се е запазила само благодарение на европейски ентусиасти в края на 19 и началото на 20 век.

Смята се, че първите кучета – родоначалници на днешните самоеди, са били изведени в Европа от английския капитан Джоузеф Уигенс във времената, когато са се създавали търговските пътища до Сибир, но няма документално доказателство за това. Те са били използвани в полярните експедиции и оценени дори от руските царе.

Съвременната популация на самоедите произхожда от малкото изнесени от Сибир белоснежни кучета, които приличат едновременно на бяло мече, докато са малки и на бял вълк, когато пораснат. Съществува даже хипотеза, че породата в началото е получена след опитомяване на бели вълци, но пак липсват научни доказателства.

Общоприетото название е самоед, а по-научното – самоедска лайка или арктически шпиц, макар че всеки горд собственик на самоед може да ви се обиди за подобно обръщение. Много характерна особеност на породата е бялата полярна козина със сребрист оттенък, която сякаш има способността да се чисти сама. Очите са тъмно кафяви и леко коси, всеки друг цвят се смята за недостатък и отклонение от породата. Край врата има гъста пухена „яка”, на бедрата пухени „гащи” и опашката му е направо тема за отделна статия – великолепна, пухена и едновременно с това допълнително средство за комуникация. Който е общувал с такова куче, ще разбере за какво става дума.

На размери самоедите достигат до 53-57 см до хълбока, средното им тегло е 23-25 кг. Живеят около 11-14 години. Едно е съвсем сигурно – с това куче до себе си никога и никъде няма да останете незабелязани. Най-сложният въпрос е да обяснявате що за порода е това и как се разбира думата самоед. „Да не би сам да се яде?” е най-смешният въпрос. А ето сериозният отговор – името на породата идва от северните племена, които са отглеждали тези кучета още в древни времена – народностите на саамската група (самояд, саам-енде), най-известни от които са ненците. Те използвали тези кучета като пастири за елените, като ловци, за транспорт, като бавачки и даже като грейки за бебетата си.

Днес самоедите могат участват в състезания със шейни наравно с другите ездови породи кучета (макар че културата на ненците не им позволява да правят това - те по-скоро ги приемат като част от семействата си). Самоедът е мощен, елегантен, свободен и неуморим. Много дружелюбен и игрив, не обича безпрекословно да се подчинява и понякога може да бъде доста упорит.

Който има такова куче, буквално ще започне да го обожава от първата среща, да го прегръща, да бъде щастлив само от игривия му поглед. А то отговаря със същото, в огромно количество. Самоедът не може да бъде агресивен, той даже не обича да лае, макар че наблюдателността му е завидна. Това не е куче пазач, макар че ще се справи и с това, с обратен знак – ще се метне върху крадеца и ще започне да го прегръща и лиже от радост, докато дойдат собствениците на къщата.

Самоедът е куче, което приема семейството като своята глутница, със съответната йерархия и задължения на всеки от членовете в нея, със съответните права и свободи. Точно затова на малкото кученце самоед често трябва да му се припомня кой в семейството, тоест в глутницата, е главният.
При това е толкова хитро и умее да се възползва от собствения си чар, че може да ви се наложи да използвате мерки от сорта „бой с вестника по носа”, когато започне да гризе чехлите ви. А то да продължи да ви гледа любовно, като само стиска по-здраво поредния направен на парцали чехъл.

С присъщия си нюх самоедът усеща кога може да се качи на главата на собственика си и да го гледа с усмихната муцунка, все едно нищо не се е случило.
Високият интелект е една от отличителните черти на тази порода. Може би това е единственото куче, което по време на дресировка получава команда и я обмисля няколко секунди. Не че няма да я изпълни, но дали защото смята това за важно или за да не обиди „началника” – това е отделен въпрос. Както казват хората, които разбират от развъждане на куче самоед – неговата тренировка е 50 на сто умение и 50 на сто игра, иначе резултат не може да има.
Не случайно българският сайт за тази порода е наречен „Усмихнатото дете на Сибир” – там също ще намерите много интересни неща за това красиво полярно куче.
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.