Anna.bg
Споделено
25 април 2015

Къщичката върху стария дъб

1 277
0
Къщичката върху стария дъбЖивеехме накрая на града. От нас нагоре започваше гората. Наблизо растеше един вековен дъб с огромен дънер и клони, които стигаха до земята. Беше ми любим. Играех си до него. Носех клони, трева и мъх и си правех землянки. Едно лято родителите ми ме бяха изпратили на лагер с други деца.

След двуседмично отсъствие побързах да отида при любимия дъб. Каква беше изненадата ми, когато открих една къщичка, кацнала на клоните му. Баща ми, използвал отсъствието ми и ми я построил. Радостта ми нямаше край. От години врънках татко да ми скове няколко дъсчици на клоните, за да мога да гледам отвисоко, но той винаги беше много зает. И сега ми беше направил изненада. Изкачих се по стълбичката. Вътре ме чакаше нова изненада - най-прекрасната подредба, която бях виждала в живота си. Баща ми беше сковал масичка и около нея беше поставил четири столчета. Имах даже и легло. Едно малко прозорче гледаше към града. Майка ми беше ушила цветни перденца с къдрички. На леглото беше поставила завивка от същия цветен плат.

Нямах думи. Дълго прегръщах и целувах мама и тате и им благодарях. От този ден може да се каже, че живеех в къщичката на дървото. Докато бях малка канех в нея приятелките си на „Барби парти“, после стана нашата метал хралупа - единствено там можехме да надуваме музиката колкото си искаме. По-късно беше моето любовно гнезденце. Там загубих девствеността си и усетих първите любовни тръпки.

Когато се омъжих, къщичката на дървото остана на втори план. А когато единствената ми дъщеря поотрасна и къщичката стана нейно скривалище, мислех, че никога повече няма да се кача в нея.

Минаха години. Дъщеря ми я приеха студентка и замина да учи в друг град. Мъжът ми отиде на работа в чужбина и съвсем неочаквано за мен поиска развод - намерил там „жената на живота си“. Останах сама. Бях тъжна. Не ми се стоеше вкъщи. Един ден взех книга и се отправих към любимия си дъб. Мислех да поседя до старите му корени, да почета на спокойствие и да се полюбувам на гледката. Не бях влизала в къщичката от години. Изведнъж ми се прииска да се кача. Почувствах се като любопитно дете. Къщичката на дъба се превърна в мое убежище.

Веднъж се разрази буря. От градската си къща гледах към гората и се чудех дали старата къщичка ще издържи бурята. На следващия ден отидох да я разгледам. Беше доста пострадала. Не ми даваше сърце да я оставя да се разрушава. Споделих с приятелки и едната от тях каза, че ще попита брат си дали може да ми свърши тази услуга. После ме свърза с него по телефона и се уговорихме да го заведа да огледа къщичката и да прецени дали ремонтът е по силите му.

Следобед дойде вкъщи. Познавахме се от деца, но беше малко по-голям от мен и не ми обръщаше много внимание. Казваше се Стоил. Отдавна не бяхме се виждали. Беше запазил младежката си фигура и с годините беше станал още по-красив, отколкото си го спомнях. Отидохме до пострадалата ми къщичка и той се качи да огледа щетите. Каза ми да чакам настрани. След малко слезе и каза, ще може да я поправи, но ще има нужда от моята помощ. Аз бях готова да започна работата веднага. Стоил се засмя и каза, че ще трябва да почакам да донесе материалите, но няма да се бави. След около час се върна с всичко необходимо и започнахме ремонта. Наблюдавах го как работи. Мускулестите му ръце без проблем вдигаха тежките греди, гъвкавото му тяло привличаше погледа ми, беше удоволствие да го гледа човек. Аз му помагах с каквото мога. Работихме докато се свечери. Поканих го да отидем у нас, но ми отказа, имал друг ангажимент. Разбрахме се в колко часа ще продължим на другия ден и се разделихме.

Прибрах се вкъщи, сипах си чаша вино и се размечтах. Мислех, че на моята възраст човек вече не изпитва чувства, но този мъж ме привличаше неудържимо. Помечтах си известно време. После легнах да спя. На другата сутрин докато си пиех кафето, видях, че Стоил вече е започнал работа по къщичката. Направих още кафе, взех две чаши и сладки и се качих при него. Поканих го да пием кафе. Седнахме на старите столчета до старата маса и докато пиехме кафе си говорехме.

Оказа се, че Стоил има почти същата съдба като моята. Жена му го напуснала преди години и той сам отгледал двете си деца, вече пораснали. Живеел сам. Аз също му разказах живота си. Това като че ли ни сближи съвсем. Стоил стана, канеше се да започне работа, но без да иска бутна чашата ми, в която беше останало кафе, и ме поля. Аз се изправих. Той се опита да изчисти петната с една кърпа и докосванията му ме накараха да се разтреперя, вече много време не ме беше докосвала мъжка ръка. Изведнъж Стоил ме прегърна, привлече ме към себе си и ме целуна. Целувката му беше най-страстната, която бях изпитвала до този момент. Силните му ръце се плъзгаха по тялото ми, докосваха гърдите ми и ме караха да пламтя. Съблече дрехите ми. Продължаваше да ме целува. Той също се съблече и красивото му голо тяло се сля с моето. Загубих представа за времето. Събудих се в прегръдките му. Стоил ме люби пак. Шептеше нежни думи . Целувахме се. Ръцете му не спираха да галят всички кътчета на тялото ми и на мен ми се струваше, че никой до сега не ме е любил така. Бяхме две сродни души, преоткрили любовта.

Ремонтът на къщичката в гората продължи дълго, защото желанието ни един за друг беше по-голямо от желанието ни за работа. Любехме се, забравили за всичко друго. Събрахме се да живеем заедно. След толкова години и двамата преоткривахме любовта. Ходим често до къщичката, защото тя пази жива магията помежду ни.
Автор: Сребрина
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.