Anna.bg
Кариера
15 април 2015

Как да поемем отговорност за живота си

3 297
0
Как да поемем отговорност за живота сиНашият живот зависи от самите нас, а не е резултат от злите машинации на околните. От нас зависи да го променим към добро. Как да стане това, разказва Сюзън Джефърс в един от своите бестселъри. Най-напред трябва да се научим да бъдем отговорни. Какво означава това?

Много от нас мислят, че вече са отговорни за своя живот, но дали това е така? Убедена съм, че далеч не всички разбират какво всъщност означава тази отговорност.

За повечето от нас, „самостоятелните” хора, това по навик означава да си намерим работа, да печелим достатъчно пари, за да осигурим бита си, и да не зависим от никого. Същността на проблема не е в това, той е много по-мащабен и не е лесно да се установи. Нека видим няколко примера.
Едуард е много богат, високопоставен ръководител, който живее в постоянна тревога. Когато му предложих да се обърне за помощ към професионален психотерапевт, той ми каза, че всичко в живота му би било нормално, ако околните се държат по друг начин.

Ако жена му го обичала малко повече, ако босът престанел да го притиска, ако единственият син престанел да взима наркотици – едва тогава и Едуард би въздъхнал с облекчение. Според разбиранията на Едуард, помощта на психотерапевта е излишна – ето тези тримата са виновни за всичко. Поема ли той отговорност за всичко, което се случва в живота му? Безусловно – не.

Съдейки отстрани, Мара би трябвало да живее и да пее. Тя има отлична работа, прекрасен апартамент, няма проблеми нито с приятели, нито с любовници. Въпреки това продължава да мърмори против бившия си мъж. Той я е направил нещастна, държал се лошо с нея, когато живели заедно, а сега не иска да плаща издръжка. На всичкото отгоре настройва сина им против нея, обвинява я, че е егоистка и т. н. Можем ли да кажем, че Мара владее съдбата си? Не и още веднъж не.

Познавам много самотни или разведени хора, които през цялото време се жалват от бившите си мъже или жени, от началниците, от самотата, от невъзможността при сегашните условия да се създаде нормално семейство…

Познавам и хора семейни, които също са непрекъснато недоволни – от децата, от липсата на пари, от неспособността да намерят общ език със съпруга (съпругата)… Можем ли да кажем, че тези хора напълно поемат отговорността за своя житейски опит? В никакъв случай! Всички те по един или друг начин играят ролята на жертва.

Съзнателно или несъзнателно, по различни причини, но вие избирате сами: неинтересната работа, досадния живот като ерген (мома), деструктивните отношения, към които се държите упорито. Това е вашият избор – и това, че дъщеря ви непрекъснато ви лази по нервите, и че сами отблъсквате всичко, което може да подобри живота ви.

Да, зная, че не е лесно да си признаете, че не някой друг, а вие самите сте причина за тези чувства, които отнемат радостта от живота. Трудно е да не се огорчиш, когато виждаш в себе си своя най-зъл враг. От друга страна, това разбиране е вашето най-голямо благословение. Ако знаете как да съсипете живота си, може да се направи логичния извод, че сте способни и да си доставите радост.

И така, какво означава да поемем отговорност? Като начало – да не обвиняваме никого. Ето две правила, за които си струва да се замислим.

Поемането на собствената отговорност означава никога никого да не вините за това, което имате, правите, какъв сте и какво чувствате
Докато не осъзнаете, че вие и само вие отговаряте за себе си, никога няма напълно да контролирате живота си. Искам да ви запозная с няколко сценария, които разглеждаме на моите семинари.

Мадлен: „Да ви кажа, мъжът ми е виновен, този подлец отрови последните двадесет и пет години от живота ми!”
Тогава защо ти продължи да живееш с него толкова години? Защо не вземаш предвид това, което той е направил за теб, а само го обвиняваш във всички грехове? И защо неговите опити да намери общ език с теб срещат такъв гневен отпор от твоя страна?

Дейвид: „Говорете, каквото искате, но за всичко е виновен синът ми – заради него побелях и с години не можех място да си намеря от тревоги за него.”
Но защо ти не поиска да повярваш, че той е способен да намери свой път в живота? Защо се намесваше непрекъснато? Защо беше толкова сигурен, че той е второто ти „аз” и очакваше от него прекалено много? Защо просто не го остави да бъде такъв, какъвто е?

Тони: ”Сякаш не знаете каква е сега ситуацията на пазара на труда… Правителството е виновно за това, че човек не може да си намери добра работа. Трябва да се натискам на мястото си, макар че отдавна ми е писнало от тази работа.”
А защо не искаш да забележиш, че другите си намират работа, независимо че на пазара на труда наистина има проблеми. Защо не искаш малко да се напрегнеш, да се постараеш да погледнеш с интерес на работата, която вече имаш? Ти даже не си опитвал да намериш нова работа. Защо не искаш да помолиш за повишение или надбавка към заплатата там, където сега работиш? Ти само се оплакваш и съвършено нищо не правиш!

Алис: „Моите деца! Заради тях нямам възможност да израсна в кариерата”.
А защо не искаш да забележиш, че и другите имат деца за отглеждане, но кариерата им върви? Защо не забелязваш, че мъжът ти никога не отказва да остане с децата, когато трябва да работиш? И защо даже не си опитала да научиш нещо, което ще ти даде възможност да намериш работа, която да ти харесва? Може би тогава във всичко щеше да успяваш?

Ако нещо е трепнало в душата ви, когато сте познали себе си в някоя от тези истории – това е добре. Вие просто сте откроили онази област, над която трябва да работите.

Важно е да запомните следното – всеки път, когато обвинявате външна сила за своите преживявания, вие в буквалния смисъл се отричате от собствената си сила и по този начин създавате болка, проблеми и депресия.

Да поемеш отговорност не означава да се самообвиняваш
Зная, това звучи противоречиво, но всъщност няма никакво противоречие. За някои да не обвиняват себе си е много по-трудно, отколкото да не обвиняват другите. В момента, в който започнете да осъзнавате до каква степен човек наистина сам „кове нещастието си”, при вас може да се появи тенденция към самоунищожение.

Но това също не е поемане на отговорността за собствения живот. Важно е да се разбере, че вие винаги сте правили най-доброто от това, на което сте били способни – като отделна личност в отделно взет момент от време. Сега, когато се учите на нов начин на мислене, вие ще започнете за възприемате много неща по друг начин и много е вероятно, да правите много неща по различен начин. Няма никаква необходимост да се разстройвате за своето минало, сегашно или бъдещо поведение. Това е просто част от процеса на учене и за това се иска време.

Трябва да се отнасяте търпеливо към самите себе си. И никога – повтарям, никога! да не самобичувате. Вие за нищо не сте „виновни”. Да, вие сами се правите нещастни, но това не е повод да си подписвате присъдата. Вие просто сте застанали в началото на пътя на голямата самореализация, а този път е дълъг – включително пътят на пробите и грешките.

* Сюзън Джефърс е доктор по философия от Колумбийския университет в Ню Йорк. Автор на книгите „Освободи се от страха”, „Да разтворим сърцата си за мъжете”, „Размисли за силата и любовта” и др. Лектор на много семинари.
Коментари в Facebook
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.