Anna.bg
След 50-те
14 април 2015

Баби от дистанция или как да запазим връзката с внучетата

2 512
0
Баби от дистанция или как да запазим връзката с внучетатаНие сме баби от разстояние и това е даже добре – защото има и майки от разстояние, казва ми тези дни моя приятелка, която все още работи като инженер в мъждукащо предприятие на изживяване. Тя самата е близо до пенсиониране, но не иска да стои вкъщи. Жена с много интереси, широк социален кръг, жизнена и ярка. Стана така, че и двете й деца живеят в чужбина. Всъщност изразът е неточен – тя самата се постара да им помогне да излязат навън – първо да учат езици в училище, но на качествено ниво, после – като им подсказа да изберат и университет в Европа за следването си. Казва, че е искала да им даде възможност за избор – ако искат да се развиват навън, да имат шанс, а ако искат – да се върнат.
Но „стана така”, че и двете й деца намериха пътя си в Европа. Тя самата е вече баба на малко момиченце с майка българка и баща французин. Има един интересен момент – когато дъщеря й забременя във Франция, те двете общуваха всеки ден по скайп. Всеки ден, без преувеличение. Моята приятелка знаеше всички перипетии в бременността на дъщеря си, с колко расте всеки ден бебето, заедно с дъщеря си преживяваше, плачеше и се радваше. Я се замислете, колко майки у нас имат връзка с дъщерите си така, че да общуват с тях всеки ден? Дистанцията не е проблем, ако съществува истинската близост между хората. Имаше хора, които я съжаляваха – о, бедната, децата й са толкова далече, не ги вижда повече от два пъти в годината! Други признаваха, че самите те са виждат рядко с порасналите им рожби, макар и да са на 3 часа път с кола от града на родителите си.
Да, това е България, и не е чудно, че родителите и децата могат да бъдат разделени и да се срещат рядко, дори когато живеят в една държава.

Днес за България, която напуснаха повече от 2 милиона българи, не е странно, че голяма част от бабите и дядовците живеят далеч от внуците си. Животът на порасналите им деца стремително се променя, затова баба, която е надалеч, се старае да бъде в час с всекидневните неща от живота на внуците. Често, за да общуват с внуците си, те трябва да положат известни усилия, така че по-нататък да не бъдат случайни лица в живота им, а да създадат основа за продължителни и приятелски отношения.

Ако внучето е още малко, нека родителите да ви разказват как то расте, какви интереси има, какво обича да гледа, да чете, с какво обича да си играе.
Когато детето поотрасне, общувайте си с него лично по телефона или чрез различните хитрини на модерните технологии.

Да живеят технологиите!
Тези, които добре се справят с компютъра и интернет, могат без проблеми да общуват с внуците, даже ако са в друга страна. Познавам много възрастни жени, които специално изкараха курс по работа в интернет, за да могат да говорят с децата и внуците си почти всеки ден.
Използвайте достъпните технически възможности, за да привлечете внучето към някаква творческа дейност, вместо просто да го питате „Какво яде в училище?”
Например, бихте могли да играете с внучето някакви игри в интернет, да споделяте снимки и видео, където се занимавате с вашето хоби. Обменяйте интересни неща – пращайте анекдоти или любими семейни рецепти, които неговите мама или татко са обичали, когато са били деца. Създавайте заедно общ семеен албум, в който вие, децата ви и внуците могат да добавят своите снимки и да споделят своите спомени.
Тези неща изглеждат дреболии, но те показват вашата любов и заинтересованост и по невидим начин градят вашата връзка с внучетата.

Езикът на общуване
Ако вашите деца живеят в чужбина и внучето ви съответно е дете билингва (тоест ще проговори на поне 2 езика), бъдете готови да не ви разбира съвсем добре, особено в ранна възраст. Всичко тук зависи от родителите и по-скоро от усилията на вашата дъщеря (син), които ще общуват с детето си на български – тогава и за вас ще е по-лесно да му говорите български, да му четете приказки по скайп или когато се срещнете, да му пеете песнички и да си говорите онези нежни и безсмислени неща, които само баба може да разкаже на внучето си. Не забравяйте – чрез вашия роден език то ще попие и българската култура, така че още с раждането си ще бъде обогатено по начин, какъвто трудно може да се получи чрез училищно образование.
Дори да владеете езика на другата страна, по-добре е да общувате с внучето си на български. Така то има по-голям шанс да го научи поне на прилично ниво.

Начини за връзка
Това е един от важните въпроси, който трябва да решите след проучване на възможностите на различните интернет оператори.
Постарайте се да си осигурите няколко начина за свързване, чрез интернет или без него. Например:
- изберете изгодна тарифа от вашия оператор за разговори и смс в чужбина.
- регистрирайте се заедно със семейството на дъщеря си (сина си) в удобна за всички социална мрежа.
- създайте си елекронна поща, за да можете да им пращате писма и снимки.
- Създайте си профил в skype, viber, whats app и др. Всички тези средства помагат да бъдете на линия по всяко време в удобен за вас формат. Да предположим, че младите знаят как се работи с тези благини на цивилизацията, а бъдете сигурни, че внучето ще ги изпревари. Така че, ако ви липсват познания .- попълнете ги!

Срещите
Това е много ценно, но често е трудно и скъпо. Бъдете готови, че ще виждате децата и внуците си един-два пъти годишно на живо, когато те си дойдат за ваканция или когато вие намерите евтини билети, за да ги посетите. В това отношение бабите на деца в Европа са доста облагодетелствани. Няма да забравя кога собствената ми дъщеря разбра, че не е далеч, „само” в Германия. Каза ми – мамо, аз съм на един полет със самолет от къщи!) Един полет със самолет, но понякога и това е трудно, така че се научете да търсите билет за евтина авиокомпания – те по принцип правят и периодични отстъпки. Важно е да отбележим – планирайте отдалече пътуванията си – те обикновено преминават доста по-продуктивно от спонтанните, затова се гответе като минимум от няколко месеца по-рано.

Кое е забранено
В отношенията на разстояние има няколко табута:
- не звънете, когато ви хрумне. Това не е добър избор, защото рискувате да не ви отговорят, ако са заети, а после може да сте заети вие. Няма да се получи комуникация ден, два, а после някой може и да се обиди. Най-добре обсъдете графиците си и решете кога е удобно за двете страни да се чуете.
- категорично е забранено да не отговаряте на обаждане и на смс. Това в по-голяма степен важи за децата – защото майката, ако няколко маса не получава отговор от детето си поне с смс, започва да се държи не съвсем адекватно (разбира се, зависи от майката). Но е важно и обратното – ако нямате възможност да се обадите, драснете няколко думи, че не можете в момента да говорите, пратете една усмивка или прегръдка, колкото да е ясно, че всичко е наред. Не забравяйте – понякога грешките в комуникацията могат да костват нечие здраве…

Малките деца
Най-сложно е да се организира комуникацията с децата и внучетата, особено ако те са малки, все още не познават баба и дядо, понеже са се родили там, в чужбина.
Мама и татко трябва да разказват на малките си деца, че имат баба и дядо надалеч, че ще се видят с тях примерно през лятото. Да показват снимки, да обещаят, че баба ще дойде на гости.

А баба, от своя страна, не трябва да забравя важните дати за внучето си. Да му праща картички, да се чува с него по скайп. Въобще, ако случайно не сте забелязали – малките подаръчета като знак на внимание помагат много да се запазят добрите отношения и близките, които живеят на дистанция, да останат близки. Говорете с внучето си винаги, когато имате възможност – нека запомни гласа и смеха ви, да познава лицето ви.
Отношенията на дистанция са трудни, няма две мнения. Но помнете, че всичко зависи от вас и вашето желание. Ако искрено държите да запазите тези отношения, то със сигурност ще се получи.
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.