Anna.bg
Домашни любимци
10 април 2015

За евтаназията, или как Ида тръгна към Небесната дъга

3 098
0
За евтаназията, или как Ида тръгна към Небесната дъгаТемата за евтаназия на домашните любимци е широко дискутирана у нас през последните години. Някои казват, че това са пълни глупости и пари не трябва да се хвърлят на вятъра, други са доволни, че ветеринарните лечебници и специализирани фирми вече предлагат и тази услуга. Каквито и аргументи да имаме, има само един главен въпрос – като човеци сме длъжни да изпратим и любимата котка, и верния си приятел кучето с достойнство и уважение.

Ще се срещнем отново на моста на Небесната дъга
В германската и скандинавската култура и митология се разказва за моста на Небесната дъга, мястото, където се прави невидимата връзка между различните светове. Дори и сега, ако погледнете в блогове на хора, които са се разделили с домашен любимец, ще прочетете посланието им: ще се срещнем на моста.

Каква е историята в действителност?
Легендата разказва, че някъде между небето и земята има мост, носещ името на небесната дъга. Когато някой наш домашен любимец – куче или котка – ни напусне, той тръгва към моста и преминава по него от другата страна. Там има полянки за всички наши четириноги приятели да бягат, да се радват и да си играят. Храната, слънчевите лъчи и водата са в големи количества, а животните – стари или болни – се възстановяват бързо.
Това, което обаче не изчезва, е тъгата им по хората, които са ги обичали. Един ден някое от животните поглежда към планината. Погледът му става интензивен, тялото започва да трепери и изведнъж побягва, а после полетява над тревата, устремено към някого.
Там е неговият стопанин, който също е преминал от другата страна.
Това е вярата, че винаги се срещаме с тези, които обичаме. В мислите и в сърцето си.

Трудно се взема решение
Да се сложат на везните всички положителни и отрицателни страни на метода не е лесно. Особено, когато милата писана е била част от семейството повече от 12 години или четириногият любимец с влажното носле ни е служил безброй дни.
Нека първо да си спомним какво е значението на тази толкова много плашеща дума евтаназия. Понякога самата етимология ни дава отговор или ни отваря нова перспектива за разсъждения. Тя е сложна дума, произхождаща от гръцки език, и означава eu – добро, и thantos – смърт. Интересно съчетание, няма съмнение.

Ветеринарният лекар не може сам да вземе решението, то трябва да се обмисли внимателно и трезво от самия собственик на домашния любимец. Ролята на лекаря е да опише обективно състоянието, както и да обясни как ще се развива заболяването, може ли да се постигне ефект от лечението, с колко време разполагаме, за да не причиним още болка и страдание на животното.

Тежки заболявания, старост или злополуки
Има толкова болести и тежки здравословни състояние при домашните ни любимци, че колкото и да се молим да се случи чудо, то не идва, а страданието и болката на животното само се увеличават - онкологичните болести на белите дробове, коремната кухина, различна степен на метастази и тумори, тежка форма на бъбречна недостатъчност и много други.
Животните не приличат на хората, когато изпитват болка. Те притихват, а това може да ни заблуди и да повярваме, че нещата са на път да се оправят.

Възрастта на животното също може да бъде причина да бъдем принудени да вземем решение за евтаназия. Безсмислено е да държим животното да се мъчи, да уринира навсякъде или да не може да дъвче от старост само защото на нас ни е мъчно да се разделим. При злополука, когато то е загубило много кръв и сили, а операцията не води до подобрение, вероятно евтаназията е единствен и правилен изход.

На малката Ида с любов
Тази история е истинска, толкова истинска, колкото и любовта ми към животното. Тя се случи, докато живеех извън България. Взех Ида от котешки приют, или по-точно – тя сама избра да дойде при мен. По това време имах стара котка – Лиза, и реших, че и за нея ще бъде добре да си има другарче. В приюта работеха доброволци. В едно голямо помещение се гонеха двайсетина малки котенца. Те скачаха по перваза, катереха се по пердетата и се криеха под мебелите. Седнах на дивана и зачаках. Идваха, подушваха ме и ми обръщаха гръб. Тогава дойде то, едно мъничко момиченце с бяла, сива и кафява козинка. И започна да си играе с коланчето на жилетката ми. То ме избра и така Ида дойде при нас, в моя дом.

След 5 години в един зимен ден дойде и бедата. Ида започна да става все по-тиха, козинката й загуби еластичност, отказваше да се храни. Започнахме лечение, оказа се, че е натровена с някакъв лекарствен препарат, докато си е играела в съседските градини. И на системи я слагахме, и какво ли не правиха лекарите. Бъбреците отказаха. Взех решение за евтаназия. Тя само вдигна главичка и се опита пак да тръгне гордо. И тя се бореше, сякаш разбра.

Ветеринарният лекар сложи мека кърпа на леглото за прегледи, запали свещичка, дръпна леко пердетата. Държах Ида в ръцете си, сложиха й инжекция с успокоително. Тя се гушна още по-силно в мен, заплака, сякаш се успокои от страшната болка. После я сложих на кърпата, лекарят й постави инжекцията и секунди след това тя, моята Ида, вече беше тръгнала към моста на Небесната дъга. Кремирахме я, върнаха я в малка, красиво опаковано, кутийка. Праха й разпилях в градината, сред цветята, там, където обичаше да се крие и да играе.

Разказах ви тази история с една мисъл – нашите домашни любимци са членове на семейството и нека, дори когато настъпи решение за евтаназия, да си отидат с достойнство.
А ние да продължим живота си също с достойнство, запазили обичта си и спомена за четириногото.

Диана Капитанска
Снимка: Самата Ида, която ме чака на моста
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.