Anna.bg
Традиции
04 април 2015

Лазарова събота - чудото на възкресението

1 324
0
Лазарова събота - чудото на възкресениетоЛазаровата събота е денят преди Връбница или Цветница, съботата на шестата седмица от Великия пост. В този ден Православната църква припомня чудото на възкресението – как Христос вдига от мъртвите праведния Лазар. Отбелязването на Лазаровден има много дълбоки корени.

Свети Лазар бил брат на Марта и Мария и живеел със сестрите си близо до Йерусалим, в селището Витания. Христос често посещавал дома им и наричал Лазар свой приятел. Веднъж Лазар се разболял тежко и когато вестта стигнала до Христос, Той казал: „Тази болест не води до смърт, а до слава Божия, за да се прослави чрез нея Божият Син”.

Лазар починал четири дни преди Иисус да дойде във Витания. Като чул за смъртта на Лазар, „Иисус се просълзил”, пише в Евангелието.
Христос казал да преместят камъка от пещерата, в която погребали праведника и го призовал” „Лазаре, ела! Умрелият възкръснал и излязъл от погребалната пещера. Вестта за това чудо бързо се разнесла и цяла Иудея.

И когато на следващия ден Христос влязъл, яздейки младо магаре, в Йерусалим, много хора Го посрещнали като цар. Те постилали пътя Му с дрехите си и с палмови клонки (у нас върбата символизира тези клонки). А Свети Лазар след чудодейното си възкресение живял още 30 години, станал епископ в Кипър и проповядвал християнството. Църквата почита възкресението на Лазар като едно от най-важните знакови чудеса, извършени от Иисус Христос по времето на земния му път. Това е символ, че на Господ са подвластни животът и смъртта на човека, както и надеждата за бъдещо възкресение на всички умрели, които са вярвали в Христа и са изпълнявали неговите заповеди.

Лазаруването
Да ви разкажем още за красивия народен обичай лазаруване – на български лазарки, на сръбски лазарице, при гагаузите – лазари, който се извършва в Лазаровата събота преди Връбница. Изследователите приемат този обряд като посвещение (инициация), който отбелязва прехода на младите момичета (13-15 години) от групата на децата към групата на девойките във възрастта за брак.
Обредът
Смята се, че девойка, която не е участвала в лазаруването нито веднъж, не може да стане невеста и да се омъжи. За обреда момичетата се обличали като булки или вземали от приятелки, които наскоро са се омъжили, части от булчинското облекло и украшенията им. След лазаруването девойката вече имала право да се разхожда с момците, да си слага венче или китка в косата, да я сплита на плитки и да носи косатник (красива лента, вплетена в косата).

Голяма роля в лазарските песни играят любовно-брачните мотиви. В някои места лазарките избират да посетят дом, където живее младо семейство или пък момък, достигнал брачна възраст. В Североизточна България в състава на групата лазарки може да има „буенец – младоженец” и „булка-невеста” – преоблечени момичета. При косовските сърби главните действащи лица в традицията се наричали Лазар и Лазарица, а косата на Лазарицата е покрита бял булчински воал.

Лазарките обикалят къщите и във всеки двор изпълняват специални обредни песни за всеки от семейството. Пеят на стопанина, на стопанката, на невестата, на бебето, на възрастните в къщата. Специални песни има и за овчар, за свещеник, за терзия, като най-много са за момите в къщата. В тях се пее за качествата на момата, за любовта между моми и ергени, за бъдещата женитба. Ето една такава песен:
„Ай, Лазаре, Лазаре,
Тука са ни казали,
че има мома и момък.
Я момата женете,
я момъка годете”.
Има българско поверие, че девойка, която е участвала в лазаруване, не може да бъде открадната от змей.
За лазаруването са характерни още темите за плодородието и богат урожай.

На този ден имен ден празнуват Лазар, Лазара, Лазо, Лачо, Лъчезар, Лъчезара. А самото име Лазар идва от иврит, където се произнася Елеазар – буквално „Бог ми помогна”.
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.